във гора от резеда,
чувам нежните щ стъпки,
знам - пристига пролетта.

Като ручей ще бълбукам
с бистра, празнична вода,
после с гълъби ще гукам,
с лястовици ще летя.

Със пчелички ще рисувам
малки, слънчеви сърца,
по листата ще лудувам
в ръченичени хора.

Зад кокичета прекрасни
ще се скрия, ще мълча
и ще гледам как порастват
пролетните чудеса.

Милена Филипова,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2(8), година ІІ, март-април 2013 г.