Заплакала е гората
и на гората листето, 
мъже по черни угари,
вдовици с черни забрадки.

Заплакали са полята 
и на полята тревата, 
селяци по занданите, 
сираци по мегданите

заради СТАМБОЛ войвода: 

„Де да е СТАМБОЛ, да доде,  
земята редом да види –
земята ни се почерни,
гората попар удари, 
полята слана ослани, 
в селата вихър помина, 
клети селяци размята –
кой по тъмни зандани, 
кой по стръмни балкани,
кой по пуста чужбина... 

Де да е СТАМБОЛ, да доде,   
буйна му снага да видим, 
огнени очи да светнат, 
мъжки му думи да чуем –
мъките да ни развее”...

Тече Марица кървава,
никому дума не казва -  
какъв е юнак загинал  
до китните й брегове.
Какви е думи издумал  
за рода и за народа.
Какви е мъки претеглил
за тия черни селяци, 
за тия клети сираци, 
за тия кутри вдовици... 
Тече Марица кървава,  
никому дума не казва  
заради СТАМБОЛ войвода.

Тифон Кунев,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.