Бедна моя сатира!

Кашляща и грапава!

Цял живот си патила:

гладна, боса, дрипава.

Стига си се мръщила,

жлъчно критикувала,

подкупи си връщала,

вечно негодувала...

Я погледай одата!

Как живее сладко тя,

че във крак със модата

кичи шефове с цветя.

Дяволски са хората,

С толкоз недостатъци:

с мед те хранят одата,

тебе – със отпадъци.

В служба все на правдата,

Винаги обречена?

Кой ли ден със брадвата

ти ще си посечена?...

Христо Ангелов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.