Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2013 09:30 - Последният ден на годината
Автор: litzzname Категория: Изкуство   
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове:
2



Отново е

последният

ден

на годината.

  

Отново е –

ден

за наказание.

  

Отново –

ден

за забравени желания

и равносметка.

  

Ден

за отчаяние;

за нова сметка;

за обещания;

за забранени начинания;

за…

  

Отново е –

ден

за начало

и край.

 

За криви надежди;

за вопли по нежни очи;

за наранени души;

за възторг

и за вой;

за бой

и отбой;

за строени

в редици

мечти.

  

Отново е –

последният ден

на годината.

Г. Цанева

  

Отново се питаме – какво остана след нас, какво направихме, за да оставим нещо след себе си?

Тази година, както никоя друга в последното десетилетие, бе решаваща, водоразделна за обществото ни. Тази година отново постави въпроса за бъдещето на България, за развитието, за приоритетите и ориентацията, за избора и морала...

След десетилетно мълчание, кома, хипноза, обществото се пробуди. Или – поне се опита да се събуди.

Протести през февруари – високи сметки за живот, бедност, самозапалване...

Властта дезертира.

Опита се да дърпа конците, да замита следите, скрита зад полата на президента си и служебното му правителство.

Последваха избори.

Последва девалвация на демокрацията...

През последните 24 години, нито една партия, нито един партиен водж, загубил изборите, не си позволи да се срие. Тази година след изборите се скри партията, спечелила най-много гласове, но все пак – недостатъчно, за да вземе властта.

Тази година десницата в България показа, че не е способна да бъде в опозиция, че може да съществува само когато е на власт, т.е. показа, че й е нужен член 1 от Конституцията на Живков, онзи член 1, който преди 24 години свали Петър Младенов и постави началото на тъй много ненавижданите промени.

Ненавиждани от всички днес – от онези, които трябваше да се лишат от част от властта си... и от нас, които все пак успяхме да тласнем страната по пътя на демокрацията.

Днес демокрацията девалвира.

Под натиска на протести, на медии, на пропаднали политици.

Днес искаме оставака, но не знаем какво да поискаме след това.

Днес искаме смяна на системата – на коя? На парламентарната демокрация?

Днес искаме нова Конституция... Но не сме чели старата.

Днес искаме нов морал в политиката... Но моралът е един и е морално да го искаме от всеки.

Днес протестиращите мълчат за морала на президента.

Днес протестиращите искат оставката на правителството, но не са пред Министерския съвет, нито пред което и да било министерство. Те са пред Парламента – символът на демокрацията и развяват знамена с юмруци. С юмруци ли ще защитаваме ценностите си?

Годината си отива – с много въпроси, без отговори.

Тишина.
Зад всички тъпани и крясъци, зад всички свирки и освиркване, зад всички медийни блясъци, се чува само МЪЛЧАНИЕТО на едно поколение, което няма идея за утре, няма идея за днес...

Годината си отива. Какво направихме НИЕ, за да потърсим отговорите?

Габриела Цанева, ЛЗЗ
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември-декември 2013 г.





Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: litzzname
Категория: Изкуство
Прочетен: 58931
Постинги: 74
Коментари: 1
Гласове: 20
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031