Постинг
17.01.2014 13:37 -
Нивата
Морен орач из нивата сееше,
сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
и по космати гърди.
Гледах как фърляше весело семето -
чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
фърляй добри семена.
С жътва богата, със спор, изобилие
бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
бодро засявай, ори.
*
Зная сеячи и други във нивата -
в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
не позлатеният клас.
Гнило е семето в почвата, плодната,
дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
нивица, грозни злини.
Хранят с отрова това поколение,
с дело, с примери и реч…
Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
жънем го даже ний веч…
Сейте, сеячи, доброто засявайте
в младата нива у нас,
истини здави в душите втълпявайте,
важен е днешния час.
Сейте ламтеж къмто правда божествена,
сейте любов - не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
къмто дълга и труда.
Жадна за хубаво семе е нивата,
силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
бурен и клас, и цветя.
Иван Вазов,
в-к „Литературно земеделско знаме”, брой 5(11), септември-октомври 2013 г.
Няма коментари
Търсене
