пред пейката, до пътната врата,

с надежда тук спокойно да прекарам

последните си дни от есента.

На моето дръвче, на клонче младо

ще кацне лястовица с бяла гръд

и ще запее весело от радост,

че пак се връща в родния си кът.

Аз ще седя на пейката, омаян

през пролетта – от цветен аромат,

а лете ще даря по обичая

децата от квартала с плод богат.

Боян Илиев
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.