Мнозина от политическите затворници през годините от 1953 до 1962 познават Георги Константинов – Анархиста, като непримирим антикомунист, който 2/3 от присъдата си е изтърпял в карцери и режимни отделения, което го довежда до психическа депресия. Знаят също, че през 1953 г., дни преди смъртта на Сталин, той е инициатор и изпълнител по взривяването на бронзовата му статуя в Борисовата градина (Парк на Свободата), за което е осъден на 20 години, от които изтърпява почти половината.

Но малцина познават неговото необикновено перо на разказвач, което е потопено в кървавите преживявания на десетки негови колеги и от него лъха с неудържима сила сарказъм към „копоите” от Държавна сигурност в книгите му „Адски калейдоскоп” – І и ІІ том.

 Иван Селановски

REQUIEM ЗА КОПОИТЕ ОТ ДС

Представих ги зли, тъпи, жестоки, еднопланови и униформени – не поради някаква манихейска злоба. Нещо повече – търсих с фенер поне един човек сред тях – от милиционерите и надзирателите до полковниците и генералите им, но не намерих такъв. Дори и да го е имало, „работата” в тъмното ведомство го е умъртвила. Те нямаха души, нито сърца. Те бяха роботи, които се стремяха да убият всичко човешко.

Властолюбие, алчност и лакомия, прикривани със „защита на социализЪма от враговете на работническата класа” и садистична отмъстителност заради изхрачените в лицето им истини са основните неща, които бих упоменал, ако трябва аз да издавам характеристика на копоите и най-вече на тяхните вдъхновители и подстрекатели от Политбюро на ЦК на БКП.

Когато беше отменена „историческата необходимост” никой от тях не се съпротивляваше, никой не пожела да воюва за „идеала”, а се надпреварваха като стадо свини кой пръд ще стигне до новата „пазарно-демократична”... копаня. Остатъците и изтърсаците им вкупом станаха набожни, черкуваха се със свещи в ръка при своя агент Максим и го викаха заедно с клира да им освещава офисите, банките и холдингите им.

Историята не помни по-ревностни салтоморталена и във външната политика, когато обърнаха гръб на московските си чорбаджии и предоставиха услугите си на новите вашингтонски господари срещу гарантиране на известен дивидент * и безнаказаност за старините им и нови престъпления.

* дивидент – дял от печалбата, която всеки акционер получава пропорционално на акциите, издадени от акционерното дружество срещу вложения от него капитал

Георги Константинов, 
в-к „Литературно земеделско знаме”, брой 5(11), септември-октомври 2013 г.