Постинг
16.04.2014 20:22 -
Кръстопът
Безверен... и в тъжна самотност угасвам –
ненужна, забравена тлееща свещ.
Душата е морна, мечтите неясни,
пред утрото ново – угаснал копнеж
И погледа впивам в прозореца малък,
да видя в тъмата спасителен бряг!
И устните шепнат пак думи прощални!
Надеждата чезне в килийния мрак.
А черната орис прегръща ме жадно,
целува ме блудно в часа на нощта!
На старост превръща нелюбена младост,
в пустиня – уханните бели цветя...
Безверен... и в тъжна самотност умирам,
без капка надежда – ненужен в света.
Къде ли, о, Боже, доброто да диря?
Дали ще се върне при мен пролетта?
Лазар Дългърски,
„Гласове от мрака”, сборник, изд. „Цанко Церковски”, София, 1991 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.
Няма коментари
Търсене