църквата заключена със дни.

Дворът - парк е без ограда

и душите ни са руини.

Очи затворени не плачат,

навярно търсят бащин бряг,

а партизанин е сеячът

донесъл им библейски бяг.

И днес, все още, двор църковен

е гробище на партизани.

С копнеж на скитника бездомен

оплаквам твоите рани ...

Мое родно село в планината,

поседнали самотно в здрача -

как да прогоня тъмнината?

За съдбата ти злочеста плача.

Маргарита Нешкова,

в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 2(14), година ІІІ, март-април 2014 г.

05.03.2014 г.