По примера на софийските гимназии, преди Коледа Попантонов издаде наредба за въвеждане на задължителна ученическа униформа. Според тази наредба, фуражката на ученика трябва да бъде изпъната с пружина и да има монограмът на гимназията. Панталонът се изискваше да бъде винаги чист и добре изгладен, а куртката и шинела да бъдат закопчани до горе и да имат бяла якичка. Директорът на девическата гимназия не остана по-назад. Той излезе с наредба за задължителна униформа за ученичките. Те трябваше да носят черни престилки с ръкави, бяла якичка и барета с монограм на гимназията. Това въведение преследваше затягане на дисциплината в училищата, което предизвика неодобрението на абитуриентите. Димитър неочаквано бе повикан от директора. Навъсен като черен облак, Антонов пристъпи към него.
- Диловски, ще трябва да уредим въпроса да имаш изрядна ученическа униформа.
- Господин директоре, остават ми пет-шест месеца до матурата. Нямам пари за нови дрехи. Ще пришия монограм на фуражката.
- Диловски, ти си уважаван ученик в гимназията. По тебе се равняват останалите момчета. Знаеш какво е казармена дисциплина. Такива са изискванията на Министерството на просветата.
Мекият тон на директора постигна целта. Димитър се усмихна.
- Господин директоре, нямам нищо против униформата. Но аз съм една църковна мишка. Такива като мен са стотици мои другари – сиромаси. За нас е невъзможно да имаме нов панталон, а трябват фуражка, монограм, куртка, бяла якичка. Та аз нося дрехите на Георги Вълков и Николай Нейков, които всеки ден кърпя по шевовете, а фуражката ми е втора употреба.
- Диловски, ще уредим нещо. Ще говоря с полковник Кожухаров. Върви в клас!
- Бащата на Бистра?! – възкликна Димитър.
- Да, с него сме съученици.
Ден по-късно, адютантът на полковник Кожухаров, капитан Донев, влезе при директора на мъжката гимназия.
- Господин директоре, трябва да отведа ученика Диловски при полковия шивач за нова ученическа униформа.
- Да, господин капитан. Сега ще повикам ученика.
Така, синът на 17-ти Доростолски полк, Димитър Диловски бе облечен с нови ученически дрехи, ушити по неговия ръст.
Йордан Борисов,
из „Поет на нацията”, том 2, изд. „Майобо”, Враца, 2005 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.
