16.10.1869 - 02.05.1926

Тиха вечер веч настава,
тих е звездний небосклон,
тихо сладко си запява
славей в гъстолисти клон.

Чу го мома хубавица
и в градинка притърча
и на хубавата птица
тъй печално зашептя:

- О, попей ми, мило птиче,
в тоя тих вечерен час;
о, попей ми, разтуши ме
със звънливия си глас.

Тежка беда сполете ме,
тежък удар претърпях -
либето ми днес отнеха,
зарад него що живях. 

Враг държавен го кръстиха,
враг на нашия народ,
и началник с три стражари
го откара като скот! 

Не, не е той враг народен,
той е борческа душа,
в него дух живей свободен,
дух на правдата света. 

Клеветници, замлъкнете,
той народа е любил;
зарад него той е страдал,
страдал е и се борил...

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.