пред Земеделския съюз

В борбите ти живях и много страдах,

радвах се и пях,

на колене падах и се питах:

достатъчно ли чиста за идеите ти бях?

Със теб делих и първата си обич,

обричах ти деца, съпруг и дом

и зло вещаех, който дръзне

със мисъл зла да те скверни.

Не съм крадец и няма да те грабя,

не крий от мене мъдростта -

да мога с враговете ти да се преборя!

Не искам нищо друго да ми даваш

под своята благословена длан –

достойна за рода си да остана

и вярна да съм ти докрай.

Освен такава, друга участ нямам,

приеми ме с мойта простота,

такава, каквато животът ме направи –

да бъда друга аз не пожелах.

Живка Танчева,

„Цвилят гривести коне”, лирика, изд. „Библиос”, София, 2010 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.