Не се мами от лампата, тя не е твоя пристан.

Тя само пали огън по дърветата,

настръхнали от любовта на вятъра.

Звездите също светят

и може би за тях мечтаеш,

подслонила крилете си

под счупения покрив на мойто време.

Аз мразя сивото

а ти си сива, нощна пеперудо.

Вяра Дамянова,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.