Тече реката дълголетно,

тече във своето русло.

След зима идва знойно лето,

след скърби идва радостта.

Часовникът ритмично чука,

брои на времето часа.

До вчера бяхме дечурлига,

днес – пленници на старостта.

От семето се раждат плодовете,

плодът в утробата си крие семена.

Тъй в цикли всичко се променя,

живот, години, времена.

Защо за да умира нещо,

друго трябва да се сътвори?

Велико тайнство непознато,

във всичко ти се повтори.

Играят багрите на залеза,

угасват слънчеви лъчи.

За кой ли път така повторно

тъга напира в моите очи?

Петко Згалевски,
в-к „Литературно земеделско знаме”, брой 5(11), септември-октомври 2013 г.