19.02.2013 г.

Не на сън, на яве видях
как реката обратно потече,
заля София с грях
и объркани хора повлече. 

Водите й злобно ревяха,
обръщаха кофи за смет
и камъни, бутилки летяха –
наруши се протестният ред. 

Несправедлива, сурова и дръзка,
към себе си жестока дори,
пиянска омраза разпръска –
крехкият мост изгори...

И огорчено сърце затръшна
на надеждата светла вратата,
в нозете на нощта всепризната
на надеждата хвърли душата.

И на водата чух тихия шепот
да пита кротко града:
На тъмнината грозният кикот
ще обязди ли отново реда? 

Маргарита Нешкова

в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.