Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2014 08:32 - Пътеката през състоянията на духа
Автор: litzzname Категория: Изкуство   
Прочетен: 654 Коментари: 0 Гласове:
1



     На 23 януари в кафе-библиотека "Буда Хаус" в Русе Габриела Цанева представи новата си стихосбирка „Състояния”. Това е нейната десета книга и втора, (след документалната повест „Миналото в мен”, посветена на горянското движение) за премиера на която избира родния си град. В уютната обстановка на читалнята, Нели Пигулева, журналистка в най-авторитетния регионален вестник „Утро”, направи проникновен анализ на стиховете, облечени с картини:

Каква може да бъде пътеката през състоянията на духа?”обърна се тя към аудиторията, и продължи Слънчева и прозирна – като въздушното проникване през паяжината на битието на мек слънчев лъч през есента. Стръмна и пресечена от неравности – по стръмния склон на сантиметри от пропастта, която неудържимо привлича със смътната представа за страшното сриване надолу. Тиха и умиротворена – и само таралежите на кестеновите обвивки подсказват от време на време с бодежите по ходилата, че тихата мъдрост е квинтесенция на познанието за болка. Или заредена с предчувствия, сподавени като крясъка на корморан – напомняне за това, че ти, Човекът, си тук за малко, и ако ти не направиш това, което зависи от теб, вероятно хармонично подредената планета няма да се срути или да се пръсне още днес или поне утре сутринта, но разпадът ще се състои неминуемо. И ти – дори като безплътна прашинка след десет хиляди години, пак ще носиш хладната вина за това…”

След това поетесата продължи разговора с публиката, като чете стихове и разказва историите на създаването им. Стана ясно, че почти всяко тристишие хайку, а и по-дългите стихотворни форми, са се родили заедно с картината, с която са поместени, но понякога вдъхновението е следвало обратния път – първо е избухвал образът в цветове, а след това са идвали думите.

Без съмнение, най-интересната част от вечерта започна с въпросите на читателите. Понякога авторката отговаряше в мерена реч, друг път словото й придобиваше философски измерения, за да стигне отново до днешния ден, до днешния не много хубав живот, за качеството на който отговорност носим самите ние.

Надежда Александрова,

в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: litzzname
Категория: Изкуство
Прочетен: 76421
Постинги: 74
Коментари: 1
Гласове: 20
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728