А средствата за масова информация поемат ехото от Парламента, партийните централи, министерства и т. н. и продължават заниманията.

Дълго време в центъра на вниманието бяха тефтерчетата. Месеци наред ни разлистваха тефтерчето на Филип Златанов, сетне тефтерчето на цар Киро Рашков. А преди време – тефтерчетата на Косьо Черния, на Васо Кьоравия… Въпреки сензационните разкрития в тях, не видяхме никакви последствия.

Май господа-другарите-аркадаши са забравили единствено тефтерчето на Апостола на българската свобода. Но то май не им е нужно!

За немалък период от време ни занимаваха с щуротиите и лудориите на един лидер на една партия, която знайно е как отново се озова в Парламента. Занимаваха ни с това: Че за кой ли път този лидер своеволно налита да бие полицай, френска дама в самолета за Варна, хора по магистрали… Че върши зулуми навсякъде по света, където пътува с народни пари. Че в собствената си телевизия, а даже и в някои сериозни телевизии, плямпа какви ли не глупости против ЕС, „за България”, против АЕЦ „Козлодуй”, за Белене… Само и само да повдигне безвъзвратно падналия си рейтинг.

С още безброй „сериозни„ проблеми ни занимават управляващи и медии, само и само да отклонят вниманието ни от основните проблеми. А те нито са малко, нито са маловажни!

Вече колко месеци управляващите БСП, ДПС и Атака се правят, че не виждат протестите срещу тях?! Не искат да чуят, че народът не желае да го управляват партии, които служат на чужди интереси. Казват, че протестите са само в столицата, а София не е България. Ще им припомним, че през 1885 г. сърбите също казваха, че София не е България и тръгнаха да я завладяват, само че нашите войски ги спряха при Сливница и ги разгромиха.

Правят се, че не виждат протестите на тютюнопроизводителите, които са принудени да блокират пътища, да палят тютюна си и т. н. , тъй като управляващите саботират изкупуването на тютюна им, за да го изкупят за жълти стотинки фирми на БСП и ДПС. А тютюнопроизводството е единственото препитание на тези хора.

Не обръщат внимание и на такива дреболийки като непрекъснато растящите безработица, престъпност и корупция; като крайната бедност на голяма част от населението на България; като все по-затъващото в безизходица здравеопазване…

Неизбежен стана дебатът за това, че в най-бедната страна в Европейския съюз партиите взимат най-големи субсидии от държавата. Депутатите от всички партии обясняваха, че ако си намалят субсидиите, ще бъдат принудени да крадат/като че си сега крадат малко/, да се ограждат с обръчи от крадливи фирми/като че ли сега не са обградени/ и т. н. Най-накрая великодушно се съгласиха да махнат едно левче от 12-те лева, които взимат за всеки подаден глас.

В същото време народните представители и общинските съветници тихомълком си увеличават и без това високите заплати за упоритата си работа в лична и партийна изгода: разграбване на държавна и общинска собственост, разпределение тлъсти европейски пари и обществени поръчки на свои хора, концесии, разни превилегии…

Не е ли време да започне решаването на истинските проблеми на България? И кой ще ги решава?!?!

ЛЗЗ,
в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 1(13), година ІІІ, януари-февруари 2014 г.