Коя е моята България –
онази, златната, на Симеон?
Или безкнижната, безгласната,
заравяна под своя дом? 

Но тя е и оная, дръзката,
запяла песента за Йово,
засипвана под снеговете,
да я докосна - все не мога. 

Коя е моята България?
При Ловеч, Белене, Скравена?
В незнайни гробове заравяна
и все забравяна, забравяна...

Коя е моята България –
не искам да я разделя
като в учебник по история
глави отделни да чета...

България е синевата –
от космоса – до моя гроб
и всеки носи я в душата
и от слънца й прави свод...

Надежда Цанева,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2(8), година ІІ, март-април 2013 г.