Почти от два месеца на масата ми стои една зелена папка, към която няколко пъти посягах, и... пак изоставях...

Трудно ми е да кажа защо.

Съдържащото се в нея е озаглавено „СЪСТОЯНИЯ”, под което, уж мирно, но загадъчно стои уточнението „ХАЙГА”.

Разгърнах и прелистих редица тълковни, на чуждите думи в езика ни, литературни и философски речници и справочници, но не открих никъде тази дума! Накрая се вгледах в самата й същина – съдържанието на ръкописа и автора. И разбрах, че напразно съм търсил, защото авторът е поетесата Габриела Цанева...

Та Габриела е автор на няколко книги – с поезия, белетристика, романистика и публицистика, при това, доказала се не само като образована личност (тя е юрист и инженер-химик), но и като талантлив творец, търсещ нови, най-съвременни ракурси на своите светоусещания, особено в поезията. Само преди две години тя издаде стихосбирката „Искам себе си”, която нейният рецензент (Георги Цанков) нарича „хайбун” заради композиционните й особености – редуване на стихове и прозаични фрагменти, а аз защо се стъписвам пред новата характеристика „хайга” за настоящата й, още по-дръзка постъпка?

А това не се оказа толкова непонятно, защото своите къси и задъхани констатации тя е и лично илюстрирала с визуални живописни декорации, съответстващи на казаното с думи.

Редактирал и рецензирал съм вече над тридесет книги, предимно поезия и мемоари, но не и като тази, като тези „Състояния”!

Да си призная, озовах се като в небрано лозе: Уж малки чепчици грозде са окичили над стоте й страници, но във въздуха й витае мирис на сладост, на предчувствие за леещо се от дълбоки кани вино, опиващо до замайване.

И не можеше да не изпадна и аз в такива „Състояния”, каквито със сигурност са опивали и авторката, та е онагледила своите къси текстове с някякси сладки миниатюрни изваяния под всеки от тях.

И ме смайва внезапна мисъл: Ей така отдавна трябваше да се пишат и издават стихосбирките, текстът да е нарисуван, виден за всеки. Защото си спомням, че като запитали един френски селянин какво е това поет, той отговорил: Човек, който е написал по средата на листа двусмислени безсмислици!

И така, разбирам, че „хайга” е дума-понятие, хем родеещо се с лаконизма на „хайку”, хем обогатено с изкуството на живописта, на пейзажа. И може би това е един бунт на талантливия автор срещу сковаността и догмата.

А както е всеизвестно, Габриела е бунтовно чедо българско по родова традиция, фамилията й е дала кръвна жертва в борбата срещу червената тирания (горянката Цветана Попкоева, сестра на баба й), а тя самата беше неотстъпно в редиците ни след 10.11.1989 г.

След всичко казано до тук, мисля, че е достатъчно обосновано да приемем Габриела като волнодумна „кръстница” на демонстрирания в тази стихосбирка начин, вид, метод, способ „ХАЙГА” *

И това нейно първопроходство, надявам се, ще има в бъдеще и своите дръзки творци-последователи.

Та ето и нагледното й изражение:

СЛЕДИ ОТ СТЪПКИ

Градът заспива 
призори, премигва със
окото на Луната...
Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?

И веднага – озвездено небе над контурите на съвременен град на фона на лунния диск!

Има нещо мило, фолклорно, сакрално в „ГАЙДАРЯТ” на следващите страници:

ГАЙДАРЯТ

Гайдарят свири.
Пет кучета го слушат
и сучат песен...

И - един чудесно изваян гайдар, а пред него, в сънливо произволни пози петте кучета го слушат сред дървета и треви и преграждат първия от втория стих:

Свири Гайдарят.
полето зеленее.
Кучетата спят - 
сънуват небесните
сфери... Бяг...и - кръговрат...

С такава тиха, душехранителна емоционалност е осеяна тази най-нова и преоригинална, стихо-картинна книга на поетесата Габриела Цанева, положила началото на нов, съвременен в своето собствено измерение жанр „хайга” в нашата литература (като изключим, че е имало и други опити за подобен дизайн на книги, но без необходимата вътрешна връзка и усещане за цялостност и затова – без успех).

Щастлив съм да констатирам, че за разлика от тях, Габриела е съвместила в една и съща книга писмословната си дарба на лирик с богатия си усет на график…И това не е стремеж към забележимост, а трезво вникване в едно повсеместно вече явление, което всички виждаме, но нито осъзнаваме, нито констатираме!

Та нали всекидневно, да не кажа и всекинощно, ежеминутно, най-комуникативните медии, телевизията, интернет, т.нар. социални мрежи - фейсбук и други, също, заедно с гласовития или писмословен показ на фактите, събитията и явленията от реалния свят, при всяка възможност ги опредметяват и визуално.

Сега и те би следвало да назовават своя метод с обобщената дума-понятие „хайга”, един синтетичен жанр в художественото творчество!

А всеки, който разтвори, прочете и разгледа стихо-картинната книга „Състояния” на Габриела Цанева ще остане трогателно доволен от докосването си до сакралния, скрития свят на поетесата, опредметен със словесни и визуални образи.

----------------

* Според класическото определение „хайга” е картина, породена от конкретно хайку, или друга къса форма на източната поезия - синтез на поетично чувство и визуален образ. Традиционната японска хайга най-често е рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписан стих. В наши дни художниците, изпълняващи хайга, използват основно три категории техники - художествени творби, изпълнени с класически изразни средства (рисунка с туш), дигитални изображения и фотографии. В тази връзка терминът „хайга”, използван като характеристика на настоящото произведение е малко произволен, тъй като всички илюстрации в него са изпълнени от автора на стиховете с класически изразни средства, характерни за западната живописна традиция. (бел. на авт.)

Петко Огойски, 
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември-декември 2013 г.