Здрависвам се с вълните - нежност дива

и писъкът на чайките прегръщам.

Завърнах се, от изгрева попивам

най-южната си кръв, една и съща.

По пясъка събирам свойта памет

и после в раковините я скривам,

защото аз на сушата съм няма

и само във морето се разливам.

Живея на брега, но в мен бушува

безгрижна, жизнерадостна, игрива,

засмяна същонст, вече я дочувам

и с люлката и песента се сливам.

Милена Филипова

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.